Новината за кончината ѝ беше потвърдена от съдебния лекар на окръг Monroe, Thomas Yanac. Wallace е починала в дома си в Stroudsburg, Pennsylvania, където е била под хосписни грижи. Причината за смъртта не беше уточнена.

Родена в Kingston, Jamaica, Voletta Wallace имигрира в САЩ като самотна майка и отглежда сина си Christopher Wallace – по-известен като The Notorious B.I.G. или Biggie Smalls – в квартала Bedford-Stuyvesant, Brooklyn. Животът ѝ се променя завинаги, когато през 1997 г. Biggie е убит при покушение с кола в движение в Los Angeles, едва на 24 години.

Смъртта му настъпва само шест месеца след убийството на Tupac Shakur – негов някогашен приятел, превърнал се в съперник. Двете убийства бележат края на една от най-драматичните и бурни епохи в хип-хопа, белязана от конфликта между Източното и Западното крайбрежие.

Voletta Wallace, която по професия е учителка, почти веднага поема контрола върху наследството на сина си. Само две седмици след смъртта му излиза вторият му албум Life After Death, а няколко месеца по-късно тя приема наградата на MTV за най-добър рап видеоклип (Hypnotize), заявявайки пред публиката в New York: „Знам, че ако синът ми беше тук тази вечер, първото, което щеше да направи, е да каже: Big up to Brooklyn.“

През 1999 г. Wallace се появява на същата сцена заедно с Afeni Shakur, майката на Tupac, за да призоват за единство и да подчертаят значимостта на наследството на синовете си.

Освен че се грижи за паметта на Biggie, тя създава Christopher Wallace Memorial Foundation, която реализира инициативи като B.I.G. (Books Instead of Guns) Night Out. „Всичко, което искам, е да сложа книга в ръцете на едно дете. Защото книгите не убиват. Книгите не отнемат животи. Но оръжията го правят,“ казва Wallace през 2003 г.

През 2002 г., заедно с вдовицата на Biggie – певицата Faith Evans – Wallace завежда дело срещу град Los Angeles, обвинявайки полицията в укриване на доказателства, свързани с убийството му. По време на процеса през 2005 г. съдията постановява, че полицията умишлено е укрила информация, и нарежда на града да покрие съдебните разноски на семейството.

През 2007 г. наследниците на Biggie завеждат ново дело, оценявайки загубите си на 500 милиона долара. Делото е прекратено през 2010 г., за да не пречи на „подновеното“ разследване на убийството. „Семейството искаше само справедливост“, казва адвокатът на наследниците по онова време.

Въпреки че случаят остава неразрешен, Wallace продължава да разказва историята на сина си. През 2009 г. тя е сред продуцентите на биографичния филм Notorious, където ролята ѝ е изиграна от Angela Bassett. Wallace лично наставлява актьора Jamal Woolard, който влиза в образа на Biggie. „Понякога се чувствах така, сякаш го плаша по време на снимките,“ признава тя по-късно. „Чувствах се зле за това, но като продуцент моята работа беше да бъда там.“

През 2021 г. в документалния филм Biggie: I Got a Story to Tell, Wallace разказва за влиянието, което музиката е имала върху живота на сина ѝ. От малък той израства, слушайки не само реге и джаз, но и любимия жанр на майка си – кънтри музика.

„Още от дете обичах историите“, казва Wallace. „Когато синът ми растеше, винаги имах радиото включено на станция с кънтри музика. Обожавам Willie Nelson, Kris Kristofferson и Waylon Jennings. Той слушаше всичко това с мен, защото нямаше избор.“

През годините Wallace е близка с музикалния продуцент Sean Combs (Puff Daddy/Diddy), който открива Biggie и също участва в съхраняването на неговото наследство. В последно време обаче тя открито се разграничава от него, особено след като срещу Combs бяха повдигнати обвинения в сексуално насилие и трафик на хора.

„Надявам се някой ден да видя Sean и единственото, което искам да направя, е да му зашлевя един шамар,“ заявява Wallace пред Rolling Stone през 2023 г. „Харесвах го. Не исках да вярвам на всички тези ужасни неща, но съм толкова засрамена и разочарована.“

Информация за близките ѝ не беше предоставена веднага.

Материалът Почина Voletta Wallace – майката, която превърна The Notorious B.I.G. в легенда е публикуван за пръв път на Интригуващо .

Сюжет

Филмът следва двама несръчни бръснари от Харлем – Ed Lover (Ed Lover) и Doctor Dré (Doctor Dré), които мечтаят за по-добър живот. За да напуснат нископлатената си работа, те се записват в полицейската академия, но вместо да станат истински полицаи, те остават същите забавни и хаотични персонажи.

Когато в града се случва убийство, двамата случайно се озовават в центъра на разследването. Без никакъв опит, но с много хумор и креативни методи, те се опитват да разрешат случая, като по пътя си срещат множество комични и опасни ситуации.

Who’s the Man? е първият режисьорски филм на Ted Demme и е уникален микс от комедия, хип-хоп култура и криминален сюжет. Въпреки че е лековат и забавен, филмът също така улавя духа на Ню Йорк през 90-те, особено в рап средите.

Филмът е значим за хип-хоп феновете, защото включва участия на множество легендарни рапъри, като Ice-T, Busta Rhymes, Queen Latifah, KRS-One, Naughty by Nature, Cypress Hill и други.

Интересни факти

• Филмът е базиран на популярните радио и MTV личности Ed Lover и Doctor Dré, които са известни с комедийния си стил и любовта към хип-хопа.
• Включва над 20 камео участия на хип-хоп звезди, правейки го един от филмите с най-много рапъри в историята.
• Who’s the Man? комбинира комедия с елементи на полицейски филм, напомняйки за класическите buddy cop комедии.
• Това е първата филмова роля на Bernie Mac, който по-късно става голямо име в комедията.

Who’s the Man? е забавен и култов филм, който улавя атмосферата на хип-хоп сцената в началото на 90-те. Със своята комбинация от хумор, криминален сюжет и огромен брой рап участия, филмът е задължителен за феновете на хип-хоп културата и комедийните екшъни.

Материалът Who’s the Man? е публикуван за пръв път на Интригуващо .

Сюжет

CB4 е комедиен филм в стил мокюментъри, който пародира възхода на гангста рапа в началото на 90-те години. Историята проследява трима приятели – Albert Brown (Chris Rock), Euripides Smalls (Allen Payne) и Otis O. Tucker (Deezer D), които сформират хип-хоп групата CB4 (Cell Block 4). За да изглеждат по-автентични, те приемат гангстерски образи и се представят като опасни престъпници, въпреки че в реалността са далеч от този начин на живот.

Групата става известна благодарение на хитови песни, пропагандиращи насилие, секс и престъпност, но скоро истината за тяхната фалшива самоличност започва да се разкрива. Това води до поредица от комични и хаотични събития, в които героите се опитват да запазят славата си, докато се справят с врагове, медийни скандали и собствената си идентичност.

Филмът е остра сатира на комерсиализацията на гангста рапа, показвайки как музикалната индустрия създава изкуствени образи, за да продава албуми. CB4 очевидно пародира N.W.A., а персонажът на Chris Rock – MC Gusto – има ясни прилики с Ice Cube.

Въпреки че комедията е преувеличена, филмът повдига въпроси за автентичността в хип-хопа, социалното влияние на музиката и лицемерието в индустрията.

Интересни факти

• Заглавието CB4 е игра на думи с N.W.A., като групата влизала в „Cell Block 4“ – термин, свързан с престъпници в затвора.
• Филмът съдържа камео участия на известни рапъри, включително Ice-T, Ice Cube и Shaquille O’Neal.
• Сценарият на Chris Rock е вдъхновен от реални тенденции в хип-хопа, особено от възхода на „изкуствените гангстери“ в индустрията.
• CB4 често се сравнява с Fear of a Black Hat (1993), като двата филма имат сходен стил и сатиричен поглед към рап културата.

CB4 е забавна, но критична сатира на хип-хопа, която успява да бъде едновременно абсурдна и социално осъзната. Филмът остава култов за феновете на хип-хопа и 90-тарската комедия, като предлага уникален поглед върху начина, по който медиите и музикалната индустрия формират публичния образ на рапърите.

Материалът CB4 е публикуван за пръв път на Интригуващо .

Филмът е сатиричен мокюментъри, който представя въображаемата рап група NWH („Niggaz With Hats“) – очевидна пародия на N.W.A.. Историята проследява групата през очите на документалистката Nina Blackburn (Kimberly Russell), която се опитва да разбере културата на хип-хопа и динамиката между членовете на групата.

Главните герои са Ice Cold (Rusty Cundieff), Tasty-Taste (Larry B. Scott) и Tone Def (Mark Christopher Lawrence), като всеки от тях представя различен архетип на рап сцената – от агресивния гангстерски рапър до ексцентричния експериментатор. По време на филма те се сблъскват с проблеми като вътрешни конфликти, комерсиализация на музиката, цензура и напрежение с продуценти.

Филмът е изпълнен с пародийни музикални видеа, пресъздаващи клишетата на 90-тарския рап, като „Booty Juice“ (осмиващ сексуализираните текстове) и „Kill Whitey“ (груба сатира на политическия рап).

Fear of a Black Hat е смятан за рап еквивалент на This Is Spinal Tap (1984), като използва мокюментъри стила, за да осмее реалните тенденции в хип-хопа. Филмът подчертава преувеличените образи в рап културата, разкривайки комерсиализацията, противоречивите политически послания и маркетинговите стратегии на индустрията.

Въпреки че филмът не постига голям комерсиален успех, той се превръща в култов сред феновете на хип-хопа и е често сравняван с CB4 (1993) – друг сатиричен филм с участието на Chris Rock.

Интересни факти

• Заглавието Fear of a Black Hat е пародия на албума Fear of a Black Planet (1990) на Public Enemy.
• Групата NWH постоянно носи шапки, като те твърдят, че това е символ на оцеляване и идентичност.
• Филмът съдържа множество пародии на известни рапъри и групи от 90-те, включително Run-D.M.C., Ice-T, N.W.A. и Public Enemy.
• Макар да е сатиричен, филмът представя и реални проблеми в рап индустрията, като вътрешни конфликти, цензура и хипокризия в текстовете.

Fear of a Black Hat е забавен и интелигентен поглед към ранната хип-хоп сцена, представен чрез пародия и мокюментъри стил. Той остава една от най-добрите сатири на рап културата, като съчетава комедия, социална критика и музикални пародии. За феновете на хип-хопа и сатиричното кино, този филм е задължителен.

Материалът Fear of a Black Hat е публикуван за пръв път на Интригуващо .